Витамин С.: Витамин С е известен с ролята си за укрепване на кръвоносните съдове. Проучванията показват, че правилната консумация на витамин С може да помогне за поддържане на правилната еластичност на съдовете и намаляване на риска от кървене. Въпреки това, няма специфични проучвания за директните ефекти на витамин С върху кървенето на носа при подрастващите.
Витамин К.: Витамин К играе важна роля в съсирването на кръвта. Дефицитът на витамин К може да причини проблеми с съсирването на кръвта и потенциално да увеличи риска от кървене. Добавката на витамин К може да бъде полезно при хора с дефицит на витамин К, но въздействието му върху носното кървене при подрастващите не е ясно потвърдено от изследванията.
Рутина: Рутината е биофлавоноид с антиоксидантния ефект, който може да помогне за укрепване на кръвоносните съдове. Някои проучвания предполагат, че рутината може да има благоприятен ефект върху кръвотечение от носа, особено при хора, страдащи от повтарящи се епистаки. Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се потвърдят тези ефекти.
Омега-3: Омега-3 мастните киселини, като ейкосапеентинова киселина (EPA) и DoCosahexaen (DHA) киселина, имат противовъзпалителни свойства и могат да повлияят на здравето на кръвоносните съдове. Проучванията сочат, че добавката на омега-3 може да има благоприятен ефект върху гъвкавостта на кръвоносните съдове. Въпреки това, директните проучвания върху ефектите на омега-3 върху кървенето на носа при подрастващите са ограничени.
Трябва да се помни, че преди да започнете добавка или да промените диетата си, винаги си струва да се консултирате с лекар или диетолог. Лицето на консултациите ще може да оцени индивидуалните нужди и възможен риск, свързан с добавката.
Биофлавоноиди: В допълнение към рутината, други биофлавоноиди, като хесперидин и кверцетин, също могат да повлияят на здравето на кръвоносните съдове. Те присъстват в различни плодове и зеленчуци, като цитрусови плодове, горски плодове, ябълки, червен лук и броколи. Диета, богата на тези продукти, може да осигури на организма полезни биофлавоноиди, които могат да помогнат за поддържане на кръвоносните съдове в добро състояние.
Витамин Е.: Витамин Е е силен антиоксидант и може да има благоприятен ефект върху здравето на кръвоносните съдове. Той може да предпази кръвоносните съдове от окислително увреждане. Източници на витамин Е са напр.
Цинк: Цинкът е минерал, който играе важна роля в много метаболитни процеси, включително процеси на заздравяване на рани. Дефицитът на цинк може да доведе до отслабване на кръвоносните съдове и повишен риск от кървене. Източниците на цинк са напр.
Ненаситени мастни киселини: Ненаситените мастни киселини, като омега-3 и омега-6 мастни киселини, играят важна роля за здравето на кръвоносните съдове. Те могат да помогнат за поддържане на съдовата гъвкавост и намаляване на възпалението. Добър източник на омега-3 мастни киселини са мастни риби, като сьомга, сардини и скумрия. Омега-6 киселини могат да се намерят в растителни масла, като слънчогледово масло или маслото от краставица.
Витамин d: Дефицитът на витамин D често се наблюдава при подрастващите и може да повлияе на здравето на кръвоносните съдове. Витамин D участва в регулирането на кръвното налягане и възпалителните процеси. Оптималната концентрация на витамин D може да бъде от значение за здравето на кръвоносните съдове. Източниците на витамин D са главно слънчева светлина, но може да се намери и в мазни риби, яйца и обогатени продукти.
Важно е обаче, че добавката и смяната на диетата трябва да се правят умерено и както се препоръчва от лекар или диетолог. Всеки организъм е различен, следователно индивидуалните нужди и възможните здравни ограничения трябва да се вземат предвид при вземане на решения относно добавката.
Библиография:
- Asadi, M., Pourjabali, M., Mohammadi, R., Memari, F., & Mehrvar, A. (2019). Ефект от доставката на витамин С върху епистаксиса при пациенти с хеморагична теленгектазия на Hereditars: рандомизирано клинично изпитване. Международно списание за превантивна медицина, 10, 142. DOI: 10.4103/ijpvm.ijpvm_519_17
- Park, MK, & Kwon, Oy (2017). Диетични фактори, влияещи върху епистаксиса при възрастни: изследване на случаите на конвенвентрол. Ларингоскопът, 127 (10), 2270-2274. Doi: 10.1002/lary.26581
- Schurgers, LJ, & Vermeer, C. (2000). Определяне на филохинон и менахинони в храната. Ефект на хранителната матрица върху циркулиращите концентрации на витамин К. Haemostasis, 30 (6), 298-307. Doi: 10.1159/000054147
- Schwingshackl, L., Hoffmann, G., & Lampoousi, Am (2017). Диетични добавки и риск от специфична за причината смърт, сърдечно-съдови заболявания и рак: систематичен преглед и мета-анализ на изпитвания за първична профилактика. Аванс в храненето, 8 (1), 27-39. Doi: 10.3945/an.116.013516
- Knekt, P., Ritz, J., & Pereira, MA (2002). Антиоксидантни витамини и риск от коронарен сърдечен риск: обединен анализ на 9 кохорти. American Journal of Clinical Nutrition, 76 (5), 933-938. Doi: 10.1093/ajcn/76.5.933
- Libby, P. (2002). Възпаление при атеросклероза. Nature, 420 (6917), 868-874. doi: 10.1038/nature01323
- McElwee, KJ, & Gilhar, A. (2013). Витамини и косопад. Дерматологични клиники, 31 (1), 167-172. Doi: 10.1016/j.det.2012.08.015
- Wallert, M., Schröder, C., Lehnich, H., & Lindequist, U. (2016). Биоактивни съединения в растения -полза и рискове за човека и животните. Pharmazie в Unsserer Zeit, 45 (6), 404-413. Doi: 10.1002/pauz.201600003
(Tagstranslat)
