В древногръцкия град Кротон през 6 век пр. н. е. живяло момче Мило, което било слабо и нямало приятели. Всички му се подиграваха, защото общоприетият мъжки идеал по онова време беше едрият воин. Когато нещастният Милон се насити, той реши да избяга в планините и да се остави да бъде погълнат от вълци. По пътя той се натъкнал на група овчари, които го помолили за помощ в грижата за добитъка им. Милон се съгласи. В рамките на две години той израсна в як млад мъж, върна се у дома и донесе със себе си голям бик на раменете си. Всички бяха изумени. Мислите ли, че някой друг е посмял да му се подиграе?
Нека да видим какво помогна на Milon. Това беше положителна мотивация, търпение и редовни упражнения за достатъчно дълго време. Съвременните „стресолози“ разграничават положителния и отрицателния стрес, говорят за евстрес и страдание и са прави, въпреки че е необходимо да се вземе предвид казаното от Шекспир вече през устата на Хамлет: „Нищо само по себе си не е лошо или добро . Всичко получава свойствата на нашето мислене.”
Възможно ли е да живеем без стрес?
Професор Ханс Селие, бащата на теорията за стреса, имаше малко по-различно разбиране за стреса от повечето експерти днес. Твърдеше, че без стрес пак ще скачаме по дърветата, че стресът е движещата сила на развитието! В своята новаторска книга „Стресът на живота“ той обяснява подробно какво представлява „синдромът на адаптация“ като най-важната фаза на стреса.
Нека се опитаме да разберем това с пример от обикновения, ежедневен живот. Представете си, че всяка сутрин отивате на работа с обществен транспорт и лесно можете да стигнете пеша от спирката до работното си място за 10 минути. Изведнъж транспортната компания променя разписанието и вашият автобус пристига на спирката с 5 минути закъснение. Ако не искате да ставате 40 минути по-рано и да вземете по-ранен автобус за работа, трябва да добавите към стъпката. Сигурно няма да се справите в първите дни, но за 7-10 дни ще свикнете с новите условия! Този положителен опит ще ви помогне във все по-стресовите ситуации, които естествено възникват в ежедневието.
Какво е генерализиран адаптивен синдром и как функционира?
Блестящото откритие на професор Сели е, че така нареченият генерализиран адаптивен синдром е универсален механизъм, който се прилага в целия биологичен свят! Не е чудно, че на всички населени континенти и във всички култури хората са търсили и използвали лечебни растения, благодарение на които успешно са съкращавали времето, необходимо за адаптиране към нови конфликтни ситуации. Има много такива растения и те се наричат адаптогенни растения. Активните вещества, които съдържат са адаптогени.
Rhodiola rosea, адаптогенно растение в борбата със стреса
Според записи от тибетски манастири, които са по-стари от 1200 години, тибетците, които са живели повече от 100 години (а те са били доста) са използвали адаптогенното растение Родиола розова. Тази билка съдържа две групи важни активни вещества, споменатите вече адаптогени и втората, не по-малко важна, която спада към групата на т.нар. антистресори.
Какви адаптогени съдържа родиолата и как влияят на организма?
Биохимичните анализи доказват, че родиолата съдържа няколко такива адаптогена, напр. розавин, розерин, салидрозид, които не се срещат в други растения. Адаптогените помагат на тялото да се адаптира по-бързо към променящите се фактори, причиняващи стрес, а активните вещества от групата на антистресора намаляват негативното възприемане на стреса и неприятните съпътстващи явления, като сърцебиене, припадък, чувство на слабост, безсъние, страх и др. .
Ако започнем с учението на проф. Selye, трябва да осъзнаем, че целта на нашите усилия не трябва да бъде да живеем живот без стрес (избягвайки проблемите на всяка цена), а трябва да се възползваме от възможностите, предоставени от генерализирания адаптационен синдром. „Столетниците” последователно подобряваха здравето си и така станаха членове на своя клуб.
Не се колебайте, ламите на тибетските манастири са мъдри, имат богат опит и знания. Вярно е, че Мило, споменат в увода, не е използвал Rhodiola rosea (вероятно не расте в гръцките планини) и нямаме информация овчари да са му давали други адаптогени, но е възможно. Но преодолявайки успешно стреса, той беше достатъчно здрав и жизнен, за да стане шесткратен олимпийски шампион по борба!
