За хормоните на щитовидната жлеза
Селенът е основен елемент за правилното функциониране на нашето тяло и липсата му може да бъде голям проблем, особено засягащ региона, в който живеем. От една страна, нашите основни храни съдържат малки количества от този основен елемент, защото земята съдържа малки количества селен; от друга страна, ние не ядем храни с високо съдържание на селен (риба, миди, сърца или черен дроб). В някои страни усвояването на селен е намалено с 50% през последните 20-30 години, въпреки че този елемент може да играе важна роля в предотвратяването на някои заболявания.
Щитовидна жлеза
Селенът е от съществено значение за щитовидната жлеза, нейното правилно функциониране и производството на хормони. Освен това, някои проучвания показват, че селенът може да помогне за лечение на заболяване на щитовидната жлеза. В случай на автоимунен тиреоидит, селенът може да намали възпалението, да подобри качеството на живот и да бъде полезен при лечение или предотвратяване на хипотиреоидизъм, който се появява по време на или след бременност.
Бременност
Според резултатите от италианско проучване, ниските нива на селен могат да намалят шансовете за бременност, тъй като подвижността и ефективността на мъжките сперматозоиди с ниски нива на селен са значително по-ниски, същото проучване също установява връзка между ниските нива на селен и риска от спонтанен аборт при жените. Според британски изследвания липсата на селен може да увеличи риска от токсично отравяне на кръвта по време на бременност.
Рак
Въз основа на предишен опит дефицитът на селен, който се отклонява значително от оптималните стойности, причинява рак на черния дроб, черния дроб и жлъчния мехур, а нови изследвания показват, че добавянето на селен има положителен ефект върху ранните стадии на рак.
Проучването включва жени с цервикална интраепителна неоплазия (често срещаното съкращение е CIN); жените са приемали плацебо или 200 μg селен в продължение на шест месеца. Подобрение се наблюдава при 88% от пациентите, лекувани със селен, и само при 56% в плацебо групата след шест месеца. В допълнение, други положителни промени бяха забелязани в групата, която приемаше селен: нивата на кръвната захар се нормализираха и инсулиновата чувствителност и нивото на добрия HDL холестерол се повишиха.
Селенът и сърцето
Протеините, съдържащи селен, играят антиоксидантна роля от особено значение не само за щитовидната жлеза, но и за сърцето. Според анализ, който обобщава резултатите от 25 проучвания, нивата на селен и рискът от коронарна болест на сърцето са тясно свързани: в случаите, когато приемът на селен е висок, рискът от сърдечни проблеми е нисък!
източници:
Преддиагностичен статус на селен и риск от хепатобилиарен рак в групата на Европейското проспективно изследване на рака и храненето – Hughes DJ., Am J Clin Nutr. 2016 29 юни.
Относително висок риск от смъртност при възрастни шведски субекти с нисък статус на селен – Alehagen et al., European Journal of Clinical Nutrition (2016) 70, 91–96
Състояние на селен и сърдечно-съдови заболявания: мета-анализ на проспективни обсервационни проучвания и рандомизирани контролирани проучвания – Zhang et al., European Journal of Clinical Nutrition 70, 162-169 (февруари 2016 г.)
Ниският статус на селен сред населението е свързан с повишено разпространение на заболявания на щитовидната жлеза – Wu et al., J Clin Endocrinol Metab. 2015 ноември;100(11):4037-47.
Асоциация между функцията на селен и сърдечни заболявания – Hiraoka Y. Nihon Rinsho. 2016 юли;74(7):1192-8.
Селенът и щитовидната жлеза – Josef KöhrleCurr Opin Endocrinol Diabetes Obes. 2015 октомври;22(5):392-401.
A szelén szerepeaz endocrin betegségekben – Balázs Cs., Rácz K., Orv Hetil. 13 октомври 2013 г.; 154 (41): 1628-35.
Влиянието на добавките със селен върху постпарталния статус на щитовидната жлеза при бременни жени с тиреоидни пероксидазни автоантитела – Negro R et al. (2007) J Clin Endocrinol Metab 92:1263–1268
Ниският селенов статус на популацията е свързан с повишено разпространение на заболяване на щитовидната жлеза – Qian Wu et al., J Clin Endocrinol Metab
Селенът и човешкото здраве – Rayman Lancet 2012; 379: 1256–68
